Води

Разложката котловина е оградена от южните дялове на Рила и северните склонове на Пирин планина, а за източна граница се приема р. Места. Тя е висока междупланинска котловина с абсолютна височина над 800 м. През нея протичат реките Бяла, Седръч, Калугерица, Глазне и др., като особено пълноводни и буйни са идващите от Пиринския блок. В тектонско отношение котловината представлява грабен, отделен от планините с големи разседни зони.

Кватернерните алувиални отложения са от валуни, чакъли, пясъци и глинести пясъци с дебелина до 12 -15 м в долината на р. Бяла. Пролувиалните образования представляват наносни конуси в северното подножие на Пирин. Изградени са от несортирани късове мрамори, гранитоиди и гнайси с песъчлив запълнител и дебелина до 40 м в близост до подножието.

В кватернерните отложения са акумулирани студени подземни води, които в централната част на котловината на практика подхранват неогенския водоносен комплекс. Пролувиалните конуси дренират значителни водни количества подземни води от мраморите на Северен Пирин. Южно от Банско, в местността „Мъртва поляна“ от изграден дренаж и 3 експлоатационни сондажи се добиват за питейни цели (гр. Банско, Елешница, военно поделение) водни количества от 50 до 120 l/s. В ската под местността „Мурата“ съществуват група извори с дебит до 12 л/мин.

Ледниковите образования са локализирани в циркусите и ледниковите долини. Изградени са от чакъли, валуни и блокове, с песъчливо-чакълена плънка и грубозърнести пясъци и глини. Филтрационните свойства на морените не са високи, с изключение в троговите долини, където се формират ненапорни подземни потоци, от които вземат началото си реките Бъндерица, Дамяница и др.

КАРСТОВИ ВОДИ

Карстовите води в Пиринската хорст антиклинала, отнесени към поречието на Места, са обособени в два самостоятелни басейна: Разложки и Гоцеделчевски.

Води в Разложкия карстов басейн.

Разположен е в северозападната част на Пирин планина. Басейнът представлява моноклинала със средна надморска височина около 1900 м. Изграден е от докамбрийски мрамори, калкошисти и шисти, принадлежащи към Асеновградската група – Добростанска свита (doPО F). Мраморите имат дебелина, достигаща до 1000 м. и площ на разкритие на повърхността около 44-45 км². Те залягат върху метаморфитите на Ситовската група – Луковишка (luPО E) и Бойковска (boPО E) свити, представени от гнайси, гнайсошисти и шисти и тънки прослойки от мрамори и амфиболити. Контактите с мраморите са на запад, югозапад и изток. На юг и югоизток мраморите са в контакт с интрузивни скали с горнокредна и палеогенска възраст – гранодиорити и биотитови гранити (g K₂), гранити и кварц-монцонити (cpg Pg).

Мраморите са интензивно блоково разломени и значително окарстени. Затъват стъпаловидно на север – северозапад към Разложки и Градевски грабени. Предполага се, че под пролувиалните материали и неогенските седименти на първия грабен площта на мраморите е 15-20 км².

Ненапорният карстов поток, формиран в басейна, се движи първоначално от юг на север – северозапад към Разложката и отчасти към Градевската котловина, като излиза на повърхността по няколко паралелни разлома, отделящи мраморите от плиоцена или през пролувия.

Подземните води се подхранват от валежи в зоната на разкритие на мраморите, но получават значително подхранване и от речния отток, формиран в обсега на некарбонатните скали.

Най-големите карстови извори, дрениращи басейна са: извор “Язо” (ХГС №59), извор “Кьошка” (ХГС №59^а) и “Калугерица” (ХГС №482 – закрит през 1991 г.). След ВЕЦ “Разлог” водите на първите два извора формират р. Изток, приток на Бела река. В района съществуват и по-малки извори с дебит 0,5 до 1,5 l/s, а и единични по-големи извори с дебит до 10 и повече от 10 l/s, чийто среден сумарен дебит не превишава 100 l/s.

От сондажен кладенец, южно от гр. Банско, е получен първоначален дебит до 60 l/s и напор повече от 20 m над земната повърхност. Впоследствие дебита се стабилизира на 15 -17 l/s.

Извор “Язо” със среден многогодишен дебит 1096 l/s, е най-големият карстов извор в района.

Изследването на многогодишните колебания на дебита на извора показват, че максималните водни количества се случват през летния период и най-често през юни – юли. Периодът съвпада с интензивното топене на снежната покривка над 1500 m надморска височина, както и с дъждовния период на годината. Минималните водни количества са през периода февруари – април и най-често през април, когато съществена част от водосбора на извора е замръзнала и снежната покривка е неразтопена, поради което подхранването на подземните води е практически прекратено.

Изследването на многогодишните колебания на дебита на извора показват, че максималните водни количества се случват през летния период и най-често през юни – юли. Периодът съвпада с интензивното топене на снежната покривка над 1500 m надморска височина, както и с дъждовния период на годината. Минималните водни количества са през периода февруари – април и най-често през април, когато съществена част от водосбора на извора е замръзнала и снежната покривка е неразтопена, поради което подхранването на подземните води е практически прекратено.

Изменението на дебита се характеризира с малки вариации, като отношението на Q_max и Q_min е между 2 и 4, а коефициентът на вариация на средногодишните водни количества е 18%. Това най-вероятно се дължи на голямата водосборна област на извора и значителна дебелина на фреатичната зона.

В многогодишните изменения на дебита на извора се установява добре изразена отрицателна тенденция, най-вероятно предизвикана от намаленото количество валежи, постъпващи във водосборната област на извора.

Големите карстови извори Язо”, “Кьошка” и “Топлика” имат средни стойности на основните компоненти (mg/l) показани в таблицата.

Вторият по големина извор в района е “Кьошка”, който има среден многогодишен дебит 380 l/s . Измененията на дебита на извора показват, че екстремните стойности на водните количества се случват през същите периоди на годината и по същите причини, подобно на извор “Язо”. “Кьошка” е типичен карстов извор. Изменението на дебита има значително по-големи вариации (Cv 36%), с отношение на Q_max и Q_min между 12 и 59. Вероятно този извор има по-малка водосборна площ и/или зона на насищане с незначителна дебелина. Температурите на водата са по-ниски – от 4,2 до 8,4° C, в сравнение с тези на извор “Язо” – от 6,2 до 10,5 ° C.

Сумарният средно многогодишен дебит на изворите, дрениращи басейна е 1575 l/s. Ако към това количество се добави сумарния дебит на останалите извори в района – около 100 l/s, средно многогодишният модул на подземния отток ще бъде 37,2 l/s/km², а средно многогодишният минимален модул на оттока – съответно 11 l/s/km². Според възприетата класификация за карстови и пукнатинно-карстови водоносни комплекси, тези високи стойности на модула на оттока (M>5 l/s/km²) определят карстовия басейн като силно водоносен.

Подземните води от Разложкия карстов басейн (по горната таблица) са хидрокарбонатни, калциеви, магнезиеви, със сравнително ниски средномногогодишни стойности на общата минерализация – 0,23-0,25 g/l. Въпреки че основните хидрохимични свойства на подземните води се формират при взаимодействието на водата с карбонатните скали, те са меки до средно твърди, със средни стойности на карбонатната твърдост под 3 meqv/l. Доколкото във водосборната област на изворите, разположена над 1500 m надморска височина няма източници на замърсители, като селища, селскостопански или индустриални обекти, подземните води не са подложени на антропогенно въздействие. Те са чисти, незамърсени, със съдържание на PO₄, NO₃, NO₂, Cl, SO₄ и COD много близко или съответстващо на фоновите концентрации на тези ингредиенти за подземни води.

Община   Разлог е прочута с водното си богатство. През територията й протичат множество реки, притоци на р. Места ­ Исток, Язо, Круше, Бяла река и Годлевска река. Подземните води, карстови пукнатини, поровите води, обуславят голямото водно богатство на общината. Топли минерални извори има в с.Баня, в  м.“Катарино“ в Разлог, в  м.“Ръждавец“ и в с. Бачево. С най­голям дебит и най­висока температура  е   изворът в   с. Баня ­ 84 л/сек и 54° С. Водата е подходяща за балнеолечение и профилактика, за използване в плувни басейни, за оранжерийно производство, за производство на фармацевтични и козметични продукти и за отоплителни  системи в бита. Параметрите на извора в с. Бачево са: дебит 2,4 л/сек и температура 22° С. Водата му е подходяща за използване в плувни басейни. Минералната вода от извора в с. Елешница също е подходяща за балнеолечение и профилактика, плувни басейни, оранжерийно производство и топлоснабдяване.