Регионална Занаятчийска Камара – Пловдив (РЗК –Пловдив) е създадена със Закона за занаятите и Заповед на Областния управител на Област Пловдив от 20.10.2002 г.

С влизането в сила на Закона за занаятите, правно се регламентира занаятчийската дейност в България и се възроди добрата българска традиция за ролята на майстора като творец и педагог.

Закона и създаването на занаятчийските камари бяха подпомогнати финансово и логистично от германското правителство. Майсторското свидетелство издавано от РЗК е валидно в страните от Европейският съюз. В сътрудничество със Занаятчийска Камара – Кобленц бяха финансирани и създадени в МУЦПО – Пловдив, занаятчийски работилници по сладкарство, фризьорство, дърводелство, готварство и др. Изцяло финансирана и възстановена от ЗК – Кобленц е Данчова къща в Стария Пловдив.

В Регионална Занаятчийска Камара членуват над 1744 занаятчии и 394 занаятчийски предприятия, които обхващат 129 занаята, както и над 120 майстора от народните художествени занаяти, които са живите паметници на културата в Пловдив.

От 11.01.2012 г. РЗК – Пловдив има ново ръководство и своя амбициозна програма за запазване и развитие на българското занаятчийство.

Дейности:

• Събира статистически данни за движението на търговията, състоянието на индустрията в района им.
• Води статистика за състоянието на занаятите в региона и апелира подпомагането им.
• Води активна кореспонденция по повод развитието на Варненското и Бургаското пристанища от 1895 г.
• Провежда майсторските изпити в района на камарата и издава майсторски свидетелства.
• Назначава членовете на изпитните комисии на организираните майсторски изпити по места и осъществява контрол по провеждането им.
• Издава удостоверения на индустриалци и частни фирми за внос и износ на различни стоки и суровини в чужбина, най-вече тютюн.
• Изпраща майстори делегати на панаирите в Лайпциг, Прага и Виена (1923 г.) и др.
• Води кореспонденция с бълг. консулства в Австрия и Германия и координира посещенията на изпратените на панаирите в Лайпциг и Виена български майстори делегати. Целта е да създаде международни контакти на българските производители, да ги запознае с по-модерните прийоми на производство и техническо усъвършенстване в западно европейските държави, както и обмяна на опит там, където това е възможно.
• ТИК – Пловдив поема грижата за професионалното образование и пряко се ангажира в този процес. Основен приоритет в дейността ú става подготовката на търговски и занаятчийски кадри. Организира търговски и занаятчийски курсове и училища, издава специализирана литература и периодика; предоставя стипендии за специализация на изявени младежи у нас и в чужбина.
• Води преписки, изложения, отчети за дейността на камарата и училищата й, протоколи от конференции, планове и чертежи за построяване на занаятчийско училище и търговска гимназия. Подготвя специално изложение до Министерството на народното просвещение по проект за наредба-закон за допълнителните занаятчийски училища (1919 – 1943).
• По инициатива на Пловдивската търговско-индустриална камара  през 1910 г. е основана Търговската гимназия в Пловдив. През 1926-27 г. със средства  на Пловдивската търговско-индустриална камара (чрез изтеглен заем от Популярната банка) и от дарения, е построена сградата на Търговската гимназия. В нея през 1934 г. е ситуирана главната палата на възобновения Пловдивски мострен панаир.
• През 1926 – 1927 учебна година се открива и Практическо търговско училище, което носи името на тогавашния председател на Търговско – индустриалната камара  и дарител Стефан Обрейков.
• ТИК – Пловдив взема отношение и прави постъпления пред Общината за премахване на просията в града с конкретни предложения за отпускане помощи на нуждаещите се, като сумите за тях се съберат от доброволния облог на търговците, индустриалците и занаятчиите (1927 г.)
• ТИК – Пловдив активно съдейства за учредяване и развитие на Международния мострен панаир – Пловдив (1933 г.).
• ТИК – Пловдив нееднократно прави постъпки за възобновяването на Пловдивската митница пред Министерството на финансите (възстановена през 1936 г.).
• Търговско-индустриалните камари създават периодичен печат (в-к „Търговски вести“ е орган на Пловдивската Търговско-индустриална камара през периода 1899 – 1903 г.), вкл. бюлетини, брошури, рапорти, писма, правилници, комюникета, годишници, монографични изследвания, протоколи и решения от сесиите, доклади на ТИК и пр.
• Публикува публични отчети на дейносттта на бюрото на пловдивската ТИК.
• За да подпомагат занаятите, камарите основават така наречените популярни банки, които снабдяват занаятчиите и дребните търговци с евтин и леснодостъпен кредит. Такъв съосновател и първи председател на УС на Пловдивската Популярна банка (1913-1920 г.) е Андон Станев – съосновател и дългогогодишен член на УС на ТИК – Пловдив.
• Води преписки със Софийската търговско-индустриална камара с мнение по Ньойския договор през 1920 г.
• Изготвя доклад за стопанския облик на Беломорската област (1942 г.).
• Aктивната роля на камарата в законодателството, свързано с развитието на индустрията и търговията, е отразена в кореспонденцията ú с Министерството на търговията, промишлеността и труда и с търговско-индустриалните камари в страната относно закони и законопроекти за целия период от самостоятелното ú съществуване.