Лечебните растения в НП “Рила” са представени със 141 вида, от тях низши – 1 вид и висши – 140 вида. Те са включени в 49 семейства. С най-голям брой видове с апредставени семействата – Asteraceae (16 вида), Rosaceae (15 вида), Lamiaceae (11 вида) и Scrophulariaceae (6 вида). Общият брой видове, установени за територията на парка, представлява 68% от широко използваните в официалната и народна медицина видове.
В Червена книга на България са отбелязани 20 вида лечебни растения или около 2,6% от всички видове включени в нея. Пет от тези видове са в категорията “застрашени” и “редки”. Защитени от закона за защита на природата са 8 вида или около 18% от всички защитени от закона видове лечебни растения. При много от тях ,като рилски ревен, жълта тинтява кръгло листна росянка, водна детелина, златовръх и др., се наблюдава значително намаляване числеността на популациите и тяхната площ главно в резултат на различни антропогенни и екологични фактори. Установени са 19 вида лечебни растения под специален режим на стопанисване и ползване, като някои от представителите на комплекса от видове шапиче, обикновена кандилка, мечо грозде, пролетна съсънка и др. са редки видове, срещащи се с единични екземпляри.
Няколко лечебни вида, разпространени в НП “Рила”, са включени в списъка на CITES. Това са снежно кокиче и няколко вида от род Салеп.
Посочените по-горе видове, заедно с мечо грозде жълта тинтява и водна детелина влизат в списъка на застрашените лечебни растения,посочени от Европейския съюз в Разпореждане № 338/97.
Разпространение и състояние на популациите
Лечебните растения в парка са разпространени в буковия, иглолистния горски, субалпийски и алпийски растителни пояси, участвайки активно в състава на дървесните, храстови и тревни фитоценози. Някои от лечебните растения имат доминантна или субдоминатна роля в тези фитоценози, като заемат обширни територии и придават облика на растителността. Такива са бял бор, бяла бреза, сибирска хвойна, черна и червена боровинка и др. Други имат ограничено разпространение, но са със значителна консервационна значимост като снежно кокиче, жълта и петниста тинтява, рилски ревен и др.
Различните местообитания обуславят и различие във видовия състав на лечебните растения, както и в биологичните им и експлоатационни запаси. В дървесния буков и иглолистен пояси видовото разнообразие на лечебни растения е най-голямо, популациите им са с висока жизненост и добри биологични и експлоатационни запаси. В тези два пояса се наблюдават големи площи от мащерка, малина, жълт кантарион, дива ягода, лечебно великденче, лечебна иглика, видове от род шапиче и др., разположени предимно в средгорски поляни.
Под склона на буковите гори широко разпространение имат лазаркинята, мечия лук, обикновения здравец, а в иглолистните гори черната и червена боровинка, обикновения здравец и др.
Група видове лечебни растения имат предпочитания към по-голяма почвена и въздушна влажност, поради което заемат влажните долове на реки, потоци или северни отвесни скатове, улеи. Такива са сладката и мъжка папрат, блатняк, панчичева и горска пищялка, див девесил и др. Техните ресурси са ограничени от характерните екологични изисквания.
Над горната граница на гората, в субалпийския пояс, се наблюдават значителни площи от черната и червена боровинка, орлова папрат, различни видове шапиче, дива ягода, трицветна теменуга, видове очанка и др.които доминират в съобществата. Някои от тях са вторично възникнали в резултат на човешка дейност.
В ливадите и пасищата, разположени в алпийската зона, както и по стръмните склонове и отвесни скали, преобладават ксерофитни и мезофитни лечебни видове, някои от тях със значителни ресурсни възможности. Такива са исландският лишей, червената и черна боровинка, видове шапиче, видове очанка, видове мащерка и др. В тази група лечебни растения са включени по-голяма част от застрашените и редки лечебни видове като жълта и петниста тинтява, редките видове шапиче, включени в Червена книга на България, мечо грозде, кръглолистна росянка, рилски ревен , златовръх, панчичева пищялка и др.
Използвана литература: