Разложко-гоцеделчевският почвен район в равнинната част е покрит от алувиално-ливадни и делувиално-ливадни почви. Образувани са предимно върху основа от некарбонатни алувиални, делувиални и пролувиални материали. По механичен състав са леки, съдържат много скелетни частици. Почти всички са бедни на хумус (до 1.5-1.6%), на органично вещество, азот и фосфор. Реакцията им е слабо кисела до кисела. Върху отцедливите и наклонени терени широко са разпространени излужените канелени горски почви. Формирани са предимно върху основа от гранит, гранито-гнайс и гнайс. По основните си белези не се отличават съществено от канелените почви. В района преобладават почви със слабо кисела реакция на почвения разтвор.

 

Почвената покривка на Пирин е развита в зависимост от геолого-геоморфоложките и климатичните условия и от растителната покривка. На надморска височина до 1200 м са разпространени излужените канелени горски и ерозираните излужени канелени горски почви. Най-голяма площ заемат тъмнокафявите и тъмно цветните горски почви, които образуват непрекъснат пояс на надморска височина до 2100 — 2200 м. Ha надморска височина над 2100-2200 м почвите са планинско-ливадни. В Южен Пирин на места са установени хумусно-карбонатни, в североизточните склонове на планината - делувиални и делувиално-ливадни почви.

 

Почвите са канелени горски, на места силно ерозирани (в подножието на планината), кафяви горски (на надм. в. 1200 — 1700 м), тъмни планинско-горски с добре развит хумусен слой (на надм. в. 1700 — 2100 м) и планинско-ливадни (на надм. в. над 2100 м).