ХАБИТАТНО РАЗНООБРАЗИЕ В ПАРКА 

В резултат на прилагането на системата CORINE (Palearctic Classification) е установено, че на територията на НП “Рила” са представени 60 хабитата от планински и високопланински тип. По консервационна значимост те се отнасят към три групи, както следва: - Резолюция № 4 (06.12.1996 на Европейската общност) – застрашени природни местообитания изискващи специфични консервационни мерки - 11; - хабитати по Приложение №1 на Директива 92/43 от 21.05.1992 г. на Съвета на Европейската Общност - 18; - хабитати, включени в Резолюция № 4 и Директива 92/43- 11. Както се вижда, 51,66% от хабитатите имат консервационен статус. Разнообразието на хабитати предопределя важното място на парка в европейската екологична мрежа “Натура 2000”.

РАЗНООБРАЗИЕ ОТ МЕСТООБИТАНИЯ 

Разнообразието на видовия състав, разнообразието от растителни съобщества е пряка функция от разнообразието от екологични фактори, определящи условията на живот. Така в резултат на прилагането на системата CORINE (методология за описание на местообитания, създадена в рамките на Проекта на Комисията на Европейския съюз CORINE BIOTOPS) е установено, че на територията на Национален парк “Рила” очите дори на неспециалиста ще разграничат 60 местообитания от планински и високопланински тип на тази относително малка територия. Това са около 15% от всички хабитати установени в България - едно незаменимо богатство не само за биолозите, но и за всички посетители.

По консервационна значимост те се отнасят към три групи: 

• Резолюция № 4 (06.12.1996 на Европейската общност) - застрашени природни местообитания изискващи специфични консервационни мерки - 11;
• Хабитати по Приложение № 1 на Директива 92/43 от 21.05.1992 г. на Съвета на Европейската Общност - 18;
• Хабитати, включени в Резолюция № 4 и Директива 92/43 - 11. 51,66% от хабитатите имат консервационен статус. Разнообразието на хабитати предопределя важното място на Парка в европейската екологична мрежа “Натура 2000”.

Бяха установени и хабитати, които нямат аналози в системата CORINE и не са включени в различните групи. Типичен пример в това отношение е хабитатът на рилската иглика, обитаваща местата на стопените преспи, крайпоточните брегове и торфестите места. Този хабитат се среща само в Рила планина.