Флора

Растителното многообразие на територията на Разлог и района се обуславя от голямата разлика в надморските височини. Горският фонд е богат на високостеблени иглолистни гори (бял и черен бор, смърч, ела, мура, елша), както и на широколистни гори (бук и дъб). По-ниските части са заети от естествени ливади и пасища, а по билата на планините – пасища и клек. В защитената местност «Круше» се намира и единственото находище у нас на Laserpitiumarchangelica на площ от 80 хектара.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА РАСТИТЕЛНОСТТА

Установените растителни съобщества, могат да бъдат класифицирани в няколко основни групи:

01 Съобщества край водни басейни

02 Храстови съобщества от субалпийския пояс

03 Тревни съобщества – горски поляни, субалпийски и алпийски пасища

04 Горски растителни съобщества

05 Скални съобщества

06 Съобщества от вторичен характер, резултат от антропогенна дейност

01 Съобщества край водни басейни

Екосистемите, свързани с наличието на голямо количество влага имат азонален характер. Те се срещат във всички пояси. По-характерни са хигрофитните и ходрофитните съобщества в субалпийския и алпийския пояс на парка.

• Около потоците и влажните места те са съставени от мъхнат девесил Heracleum verticillatum и  балканска паламида Cirsium appendiculatum, по-рядко широколистна пушица (Eriophorum latifolium), крайречна горва (Cardamine rivularis) и др. В близост до тях се разполагат микрогрупировки на тинтявов живовляк (Plantago gentianoides), росица (Parnassia palustris), на по-каменистите места – и на звездиста каменоломка (Saxifraga stellaris)идребно плюскавиче (Silene pusilla)
• Около малките езера и заблатявания съставът е по-различен. Тук преобладават различните представители на род Carex, като Carex nigra и Carex distans. Среща се обикновено като обособен пояс туфестия пухонос (Trichophorum caespitosum)
• В рамките на малките планински езера преобладават съобществата на водно лютиче (Ranunculus aquatilis),  теснолистна ежова главичка(Sparganium angustifolium) или комбинация от двата вида. Твърде интересни са и съобществата на редките видове езерен шилолист (Isoetes lacustris) и водна шилолистка (Subularia aquatica)
• Съобществата, формирани край речните течения, са съставени от хигрофитни видове и като правило представляват тесни ивици край теченията на потоците и малките реки в планината. В повечето случаи площта им е незначителна и те дори не се обособяват като самостоятелни ценози, а се включват в състава на фитоценозите, разположени в непосредствена близост до тях. В тези крайпоточни съобщества преобладават видовете балканска паламида (Cirsium appendiculatum), мъхнат девесил (Heracleum verticillatum), унгарски див слънчоглед (Doronicum hungaricum), бяла чобанка (Petasites albus), водна росица (Parnassia palustris) различни видове от род Дзука (Juncus) и някои други видове, а по долината на р. Демяница, в иглолистния пояс на варовити терени е застъпен и редкият вид пиринска чобанка (Petasites kablickianus). Върбови ценози край потоците практически липсват

02 Храстови съобщества в субалпийския пояс

• Съобщества на клека (Pinus mugo) – разположени са между горната граница на гората и около 2500 м. надм. в., установени са 12 монодоминантни съобщества. В приземния етаж преобладават видовете от род Vaccinium, горската светлика, а често се установява и присъствие на мъхове. При по-голяма надморска височина се увеличава участието на житните и киселите треви, като качулатата гъжва (Sesleria comosa) и картълът (Nardus stricta). В определени съобщества доминират синкавата гъжва (Sesleria coerulans) и скалната полевица (Agrostis rupestris), както и извитата острица (Carex curvula), като съдоминант
• Съобщества на сибирската смрика (Juniperus sibisrica) – заемат също обширни площи в субалпийския пояс. За тях е характерно, че увеличават площта си, колонизирайки нови територии. В тревния синузий най-често доминират черната и синята боровинка, а понякога като съдоминант участва и къдравата овесица (Lerchenfeldia flexuosa). В някои монодоминантни асоциации в тревния етаж участват Festucavalida, Nardusstricta, Festucanigrescens (чернееща власатка), Sesleriacoerulans,  Sesleriacomosa. Асоциацията Juniperus sibisrica – Sesleriacomosa има преобладаващо представяне на парковата територия в сравнение с останалите монодоминантни съобщества
• Съобщества на балканският зановец (Chamaecytisus absinthioides) – също имат вторичен характер и заемат нови територии, особено след намаляване интензивността на пашата, както и след ветровали, пожари и др. явления, водещи до промяна в средата. Срещат се в субалпийския пояс и по светли места в рамките на горските формации. Установени са общо 5 броя. Най-често в тревният етаж доминират черенещата власатка и обикновената полевица (Agrostiscapillaris)
• Съобщества доминирани от ниски храсти, каквито са представителите на род Vaccinium (боровинки), Bruckenthalia (иглолистка), Dryas (сребърник) и някои други, които имат ограничена роля за формиране на екосистемите

03 Тревни растителни съобщества

Разространени главно в субалпийския и алпийския пояс, по-ограничено са представени по горските поляни. Те са доминирани главно от житни и кисели треви.

• Съобщества на качулата гъжва (Sesleria comosa). Този вид формира най-голям брой съобщества – общо 10, като едно от съобществата е с монодоминантна структура. Те заемат по-сухите, открити пространства във високата част на парка. От тревните растителни съобщества, тези на качулатата гъжва са с най-широко разпространение в парковата територия
• Съобщества на картъла (Nardus stricta) –  в по-голямата си част са с вторичен характер и са заели територии на бивши клекови формации и иглолистни гори. Установени са една монодоминантна и 4 полидоминантни асоциациии, формирани от този вид
• Съобщества на мощната власатка (Festuca valida) – интересни са поради ендемичната природа на едификатора. Разположени са на малки площи, главно между съобществата на сибирската смрика. Установени са 7 асоциации на вида, като едната от тях е монодоминантна
• Съобщества на туфестата пластица (Deschampsia caespitosa) – заемат ограничена площ. Разположени са главно около торфищитните комплекси, във влажни ливади на заравнени участъци и край поточните места. Разпространението им има равномерен характер и е тясно свързано с условията на средата. Описаните са 5 асоциации, като едната е монодоминантна. Край влажни места, торфища и др. в съобществата участват и представители на род Острица (Carex)
• Съобщества на чернеещата властка (Festuca nigrescens) – заемат по-големи територии, като се включват като елемент както на безлесната зона, така и в горския комплекс. Описани са 3 растителни съобщества, като всичките са с участие на други видове. С най-широко разпространение е асоциацията Festuca nigrescens-Nardus stricta. Заема обширни територии в ниската част на субалпийския пояс и навлиза в откритите и просветлени пространства на иглолистния пояс
• Съобщества на обикновената полевица (Agrostis capillaris) – заемат поляните и естествено откритите пространства в горските екосистеми. Площите, които заемат са малки и разпокъсани и зависят от характера на средата. Основно ценозите на обикновената полевица се срещат във формациите на бялата мура, белия бор и смърча. Описани са 5 асоциации, като едната е монодоминантна
• Съобщества на горския вейник (Calamagrostis arundinacea) – обхващат  ограничени и разпокъсани територии в периферните части на гората. Най-често доминиращ вид във вторият етаж е черната боровинка.

04 Горски растителни съобщества

Изключително разнообразните условия в НП „Пирин“ са обусловили забележително растително разнообразие. Установените съобщества могат да служат като основни единици за картиране, управление, насочване на процесите и мониторинг.

Съобщества, доминирани от представителите на род Бор (Pinus)

• Съобщества на черния бор (Pinus nigra) – заемат по-ниските части на Националния парк и са разположени главно в северната част /Парков район Баюви дупки/. Те се установяват до 1400 m н.в. – черният бор е типичен калкофит и расте добре върху варовитите терени. Образува мезоксерофитни съобщества, в повечето случаи чисти, но понякога като съдедификатори участват белият бор и черната мура, по-рядко обикновената ела. Тревният синузий в черборовите съобщества е съставен от сравнително сухоустойчиви видове като далматинска власатка (Festuca dalmatica), пензесова власатка (Festuca penzesii), перест късокрак (Brachypodium pinnatum) и др. На територията на Националния парк са установени три монодоминантни и 5 полидоминантни фитоценози на вида
• Съобщества на белия бор (Pinus sylvestris) – заемат предимно слънчеви (южни или с южна компонента) изложения и по-бедни местообитания. Описаните фитоценози са 23 на брой – 9 монодоминантни и 14 полидоминантни. Най-широко разпространение на сравнително обширни площи имат съобществата Pinussylvestris-Vacciniummyrtillus и Pinussylvestris-Calamagrostisarundinacea. В по-ниските части на парковата територия, главно в югозападните части, са разположени други две моноедификаторни съобщества: Pinussylvestris – Brachipodiumpinnatum + Calamagrostis arundinacea и Pinussylvestris–Festucaheterophylla. Обособеното съобщество на разнотревието (mixtoherbosa) заема южните гранични части на парка. В полидоминантните фитоценози на белия бор основни съедификатори са бялата мура и обикновеният смърч. Доминиращите видове в приземния етаж са основно черната боровинка (Vaccinium myrtillus) и горската светлика (Luzula sylvatica), докато при формирането на смесени ценози с бука, основният компонент на тревния синузий е горската ливадина (Poa nemoralis). Редица съобщества са с трудно определим доминант. Проективното покритие на приземния етаж в тези съобщества е сравнително високо и флорният състав е богат. Повечето от тези съобщества са от типа mixtoherbosa
• Съобщества на бялата мура (Pinus peuce) – представляват съществен интерес от консервационна гледна точка, поради природозащитната стойност на едификатора и на срещащите се в тях видове. В границите на НП “Пирин” са описани 36 растителни съобщества на бялата мура, от които 13 са монодоминантни, в които често се формира втори етаж от клек или сибирска хвойна. В тревния синузий основните доминиращи видове са черната боровинка, горският вейник (Calamagrostis arundinacea) и горската светлика. При полидоминантните растителни съобщества с преобладание са тези със съедификатор обикновения смърч – 14 на брой. Като доминиращи видове в тези фитоценози отново се явяват черната боровинка и горският вейник. По-рядко се срещат съобществата със съедификатори белият бор и обикновеният бук. Във вертикалното разпределение те заемат по-ниските части от територията на бялмуровия комплекс. Интересно е съобществото Pinuspeuce + Pinusheldreichii – Festucapenzesii, в което едификатори се явяват два ендемични вида. Разположено е на ограничена площ в северната част на парка
• Съобщества на черната мура (Pinus heldreichii) – разположени са главно върху варовитите терени в парков район Баюви дупки. Те заемат добре дренирани местообитания, което в повечето случаи се дължи на изпъкнали релефни форми и силно наклонени терени. Установени са 7 монодоминантни и 7 полидоминантни фитоценози. В някои от монодоминантните съобщества участва клекът, а обликът натревния синузий се определя главно от житни растения, като Calamagrostis arundinacea, Brachypodium pinnatum, Festuca penzesii, и др. С преобладание са съобществата с доминиране на пензесовата власатка и съдоминантно участие съответно на синкавата гъжва (Sesleriacoerulans) и перестия късокрак. В полидоминантните съобщества най-чести спътници на черната мура са белият и черният бор и бялата мура, а в редки случаи – обикновената ела и обикновеният смърч. Доминиращите видове са представители главно на житните, с по-малко участие на черната боровинка и обикновения здравец (Geraniummacrorrhizum).

Съобщества доминирани от обикновения смърч, обикновената ела и обикновения бук

• Съобщества на смърча (Picea abies) – заемат влажни местообитания, което съотвества на мезофитната природа на вида. Те са 21 на брой, като четири от тях са монодоминантни. Доминиращи видове в тревния синузий са черната боровинка, горският вейник и горската светлика. Полидоминантните съобщества на смърча включват като съдоминанти главно обикновения бук и обикновената ела. В тези съобщества в тревния етаж доминиращи видове са заешки киселец (Oxalis acetosella) и лазаркинята (Galiumodoratum). По-малък е броят на ценозите, в които като съедификатори участват белият бор и бялата мура
• Съобщества на обикновената ела  (Abies alba) – подобни са на тези на смърча. Тези съобщества представляват друг елемент на иглолистния ценотичен комплекс, макар с ограничена площ и донякъде преходен характер. Установено е едно монодоминантно и 14 полидоминантни съобщества. Основни съедификатори са обикновеният смърч и обикновеният бук. В повечето случаи видовете, формиращи тревния синузий, са подобни на тези от смърчовите фитоценози. Полидоминантните съобщества, в които участват белият бор, бялата мура и черният бор имат по-ограничено разпространение
• Съобщества на обикновения бук (Fagus sylvatica) – заемат сравнително ограничена територия от площта Парка. Установени са 6 монодоминантни и 18 полидоминантни асоциации. Най-често доминиращи видове в тревния етаж са горската светлика и горската ливадина (Poa nemoralis), по-рядко обикновената светлика (Luzulaluzuloides) и чернеещата власатка (Festucanigrescens). По-голямата част от съобществата на обикновения бук са в климаксно състояние, като се установява процес на навлизане на иглолистни дървесни видове. Съедификатори на елата са главно обикновеният бук, а по-рядко белият бор, обикновеният смърч и бялата мура. Преобладаващите видове в тревния синузий са най-често типични сциофити – горска светлика, горска ливадина, горски вейник, дебрянка (Saniculaeuropea)
• Съобщества на трепетликата (Populus tremula)

Тези съобщества са слабо представени на ограничени площи в парковата територия.

05 Скални съобщества

Разположени са главно в алпийския и субалпийския пояс. Поради голямото разнообразие, понякога на незначителна площ, тези съобщества са класифицирани като серии. На територията на Парка са установени 18 такива серии, с различно участие на много видове. Сериите съобщества позволяват достатъчно ясно да се представи наличното разнообразие от микрогрупировки и техните особености

Широко са застъпени напр. представителите на род Каменоломка (Saxifraga), участват ендемични видове, като пиринска мащерка (Thymus perinicus), пирински мак (Papaver degenii), фердинандова гъшарка (Arabis ferdinandi-coburgii) стояново прозорче (Potentilla appenina ssp. Stojanovii), дребнолистен карамфил (Dianthus microlepis), типични алпийски видове, като вълнест оклоп (Androsace villosa),  родакс (Rhodax alpestris), безстъблено плюскавиче (Silene acaulis) и много други.

06 Антропогенни съобщества

В повечето случаи на места повлияни от човешка дейност се появяват подвижни растителни видове с вторично разпространение. Типични за нашите високи планини са така наречените “егречни съобщества”. Обикновено те заемат сравнително малки площи и са резултат от концентрирано присъствие на домашни животни. Разположени са главно в субалпийския пояс, като рядко се срещат и в долната част на алпийския пояс. Между тях се установяват и някои разлики. В по-голямата част от случаите в тези съобщества доминират дълголистният лопен (Verbascum longifolium ssp. pannosum) и алпийският лапад (Rumex alpinus). Обикновено като съдоминанти в различни съобщества участват чемериката (Veratrum album), понякога Deschamptia caespitosa. На отделни места са формирани микрогрупировки от пясъчна пача трева (Polygonum arenastrum), врязана бударица (Galeopsis bifida), чувен (Chenopodium bonus-henricus) и други подвижни и рудерални видове. Егречните съобщества вероятно в миналото са заемали по-големи площи, но с намаляване интензивността на пасищното животновъдство във високопланинските части постепенно тези съобщества стават обект на реколонизация от страна на коренната растителност.

Икономически ценни видовекоито се използват за събиране и обработка от страана на местното население са :Agaricus arvensis (анасонова печурка), A. silvaticus (кафява горска печурка), Boletus edulis (обикновена манатарка), B. pinophillus (борова манатарка), Cantharellus cibarius (пачи крак), Lepista nuda (виолетка), Macrolepiota procera (сърнела), Marasmius oreades (челядинка), обикновена масловка,  черната боровинка (Vaccinium myrthillus L.), мащерка (Thymus sp. diversa) очанката (Euphrasia  officinalis complex). в егречните съобщества – алпийският лапад (Rumex alpinus L.), чувенът (Chenopodium bonus-henricus L.) и панонският лопен (Verbascum longifolium ssp panosum).

Видове, които трябва да бъдат предмет на специални мерки  мечо грозде (Arctostapjylos uva-ursi (L.) Spreng)- жълта тинтява (Gentiana lutea златовръх (Rhodiola rosea L.) L.)

Голяма част от тези видове се срещат из цялата страна, други се използват много рядко в народната медицина и фитотерапията.

Масовите видове са червената детелина, белият равнец, паричката, киселият трън, полският ветрогон, багрилната жълтуга, мащерката.

Защитен вид в тази зона е снежното кокиче (Galanthus nivalis L.).

Популярни видове, които масово се събират от местното население и туристите, и към които от години има траен интерес от страна на заготвителите, в тази зона са: гръмотрън (Ononis spinosa  complex ), червен кантарион (Centaurium erythraea  Rafin. ), жълт кантарион (Hipericum perforatum L.), маточина (Mellisa officinalis L.), жаблек (Galega  officinalis L.), риган (Origanum vulgare L.  ssp.  vulgare), мащерка (Thymus sp. diversa ), теснолист живовлек (Рlantago lanceolata  L. ), обикновенна иглика (Primula  veris L.), камшик (Agrimonia  eupatoria L.), шипка (Rosa  canina  complex), глог  (Crataegus monogina  Jasq. ),  горска  ягода (Fragaria  vesca  L.), кисел трън (Berberis vulgaris L.) и др.