ХАБИТАТНО РАЗНООБРАЗИЕ
По системата CORINE (Palearctic Classification)
60 хабитата от планински и високопланински тип.
Три групи по консервационна значимост:
– Резолюция № 4на Европейската общност – застрашени природни местообитания изискващи специфични консервационни мерки – 11;
– Приложение №1на Директива 92/43от 21.05.1992 г. на Съвета на Европейската Общност – 18;
– Резолюция № 4и Директива 92/43- 11.
51,66% от хабитатите имат консервационен статус.
Разнообразието на хабитати предопределя важното място на парка в европейската екологична мрежа “Натура 2000”.
РАСТИТЕЛНОСТ
1 400 вида висши растения;
282 вида мъхове;
130 вида сладководни водорасли.
4 растителни пояса:
– буков (представен частично);
– иглолистен горски;
– субалпийски;
– алпийски.
ВИСШИ РАСТЕНИЯ
38,35% от флората на страната.
Общият брой на ендемични видове е 57.
Локални ендемити – 3 вида: рилска иглика (Primula deorumVel.); павловско шапиче (Alchemilla pawlowskiiAssenov) и рилски ревен (Rheum rhaponticumL.).
Българските ендемити – 18 вида;
Балканските ендемити – 36 вида;
Общ брой на реликтите в парка – 105;
В Червената книга на България – 98 вида: 8 застрашени и 90 редки или около 13% от всички видове в Червената книга;
Защитени от закона – 42 вида;
В червения списък на IUCN – 9 вида;
В Европейския списък (E/ECE/1249) – 6 вида;
В Бернската конвенция – 7 вида;
В Директивата на 92/43 на ЕИО за запазване на природните месообитания и на дивата флора и фауна –
5 вида;
В списъка на CITES – 5 вида.
ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ
141 вида или 68% от широко използваните в медицината:
– В Червена книга на България – 20 вида;
– Пет от тези видове са в категорията
“застрашени” и 15 – в категорията “редки”;
– Защитени от Закона – 8 вида;
-19 вида лечебни растения – под специален режим на стопанисване и ползване; – шапиче, обикновена кандилка, мечо грозде, пролетна съсънка и др. са редки видове, срещащи се с единични екземпляри.
МЪХОВЕ
282 вида мъхове – 41% от българската мъхова флора на видово ниво;
62% от семействата, които се срещат у нас;
Природозащитно значимите са 42 вида.
СЛАДКОВОДНИ ВОДОРАСЛИ
130 вида – с глациален произход;
Най-голям брой видове – в субалпийския пояс;
Застрашени са 5, разпространени само в едно или две езера.
ГОРИ
Обхващат 53481,0 ха – 66% от територията на парка;
Най представителни горски екосистеми- смърч и ела,
в съчетание с бяла мура и клек;
Около 75% от залесената площ е съсредоточена при надморски височини между 1 500 и 2 200 м.;
Средната надморска височина на горите в парка
е 1 790 м н. в.;
Иглолистните дървесни видове заемат 40 194,2 ха от площта на горите в парка;
Средната възраст на горите в НП е 90 години;
Горите на възраст над 100 години заемат 13 514,6 ха.
ГЪБИ (МАКРОМИЦЕТИ)
Специфична, междинна биотична група – между растения и животни
На територията на парка – 233 вида
– 11,6% от установените в страната;
– 50% от общия брой видове за
планината;
– 1 застрашен вид, който е защитен
в Европа – (Albatrellus cristatus);
– 11 вида ядливи гъби – горска печурка;
обикновена манатарка; борова
манатарка; пачи крак; жълта рогачка;
рижика; виолетка; сярножълта
коралка; кафява сърненка; обикновена
масловка; канеленокафява манатарка.
ЖИВОТИНСКИ СВЯТ
172 вида гръбначни животни;
121 вида – вписани в българската Червена книга;
15 вида – в европейската Червена книга;
158 вида – в списъците към Бернската конвенция;
24 вида – в червения списък на Международния съюз
за защита на природата (IUCN).
Птичият свят е представен от 99 вида:
94 вида птици са с консервационен статус;
48 вида бозайници;
5 вида риби, 20 вида земноводни и влечуги.
Най-многобройните в България популации на дивата коза, глухара, лещарката и планинския кеклик, на пернатоногата и малката кукумявка, на златката, както и най-голямата високопланинска популация на лалугера. Паркът е една от териториите в Европа с най-жизнени популации на хищните птици.
2934 вида безгръбначни:
41 вида – в световни и европейски списъци на застрашени видове;
242 ендемични вида и подвида;
244 таксона, които са остатък от минали геологични времена
13 вида застрашени от изчезване в планетарен мащаб.