ХАБИТАТНО РАЗНООБРАЗИЕ
По системата CORINE (Palearctic Classification)
60 хабитата от планински и високопланински тип.
Три групи по консервационна значимост:
- Резолюция № 4на Европейската общност - застрашени природни местообитания изискващи специфични консервационни мерки - 11;
- Приложение №1на Директива 92/43от 21.05.1992 г. на Съвета на Европейската Общност - 18;
- Резолюция № 4и Директива 92/43- 11.
51,66% от хабитатите имат консервационен статус.
Разнообразието на хабитати предопределя важното място на парка в европейската екологична мрежа “Натура 2000”.
РАСТИТЕЛНОСТ
1 400 вида висши растения;
282 вида мъхове;
130 вида сладководни водорасли.
4 растителни пояса:
- буков (представен частично);
- иглолистен горски;
- субалпийски;
- алпийски.
ВИСШИ РАСТЕНИЯ
38,35% от флората на страната.
Общият брой на ендемични видове е 57.
Локални ендемити - 3 вида: рилска иглика (Primula deorumVel.); павловско шапиче (Alchemilla pawlowskiiAssenov) и рилски ревен (Rheum rhaponticumL.).
Българските ендемити - 18 вида;
Балканските ендемити - 36 вида;
Общ брой на реликтите в парка – 105;
В Червената книга на България - 98 вида: 8 застрашени и 90 редки или около 13% от всички видове в Червената книга;
Защитени от закона - 42 вида;
В червения списък на IUCN - 9 вида;
В Европейския списък (E/ECE/1249) – 6 вида;
В Бернската конвенция - 7 вида;
В Директивата на 92/43 на ЕИО за запазване на природните месообитания и на дивата флора и фауна –
5 вида;
В списъка на CITES - 5 вида.
ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ
141 вида или 68% от широко използваните в медицината:
- В Червена книга на България - 20 вида;
- Пет от тези видове са в категорията
“застрашени” и 15 - в категорията “редки”;
- Защитени от Закона – 8 вида;
-19 вида лечебни растения - под специален режим на стопанисване и ползване; - шапиче, обикновена кандилка, мечо грозде, пролетна съсънка и др. са редки видове, срещащи се с единични екземпляри.
МЪХОВЕ
282 вида мъхове - 41% от българската мъхова флора на видово ниво;
62% от семействата, които се срещат у нас;
Природозащитно значимите са 42 вида.
СЛАДКОВОДНИ ВОДОРАСЛИ
130 вида - с глациален произход;
Най-голям брой видове - в субалпийския пояс;
Застрашени са 5, разпространени само в едно или две езера.
ГОРИ
Обхващат 53481,0 ха - 66% от територията на парка;
Най представителни горски екосистеми- смърч и ела,
в съчетание с бяла мура и клек;
Около 75% от залесената площ е съсредоточена при надморски височини между 1 500 и 2 200 м.;
Средната надморска височина на горите в парка
е 1 790 м н. в.;
Иглолистните дървесни видове заемат 40 194,2 ха от площта на горите в парка;
Средната възраст на горите в НП е 90 години;
Горите на възраст над 100 години заемат 13 514,6 ха.
ГЪБИ (МАКРОМИЦЕТИ)
Специфична, междинна биотична група – между растения и животни
На територията на парка - 233 вида
- 11,6% от установените в страната;
- 50% от общия брой видове за
планината;
- 1 застрашен вид, който е защитен
в Европа - (Albatrellus cristatus);
- 11 вида ядливи гъби - горска печурка;
обикновена манатарка; борова
манатарка; пачи крак; жълта рогачка;
рижика; виолетка; сярножълта
коралка; кафява сърненка; обикновена
масловка; канеленокафява манатарка.
ЖИВОТИНСКИ СВЯТ
172 вида гръбначни животни;
121 вида - вписани в българската Червена книга;
15 вида – в европейската Червена книга;
158 вида – в списъците към Бернската конвенция;
24 вида – в червения списък на Международния съюз
за защита на природата (IUCN).
Птичият свят е представен от 99 вида:
94 вида птици са с консервационен статус;
48 вида бозайници;
5 вида риби, 20 вида земноводни и влечуги.
Най-многобройните в България популации на дивата коза, глухара, лещарката и планинския кеклик, на пернатоногата и малката кукумявка, на златката, както и най-голямата високопланинска популация на лалугера. Паркът е една от териториите в Европа с най-жизнени популации на хищните птици.
2934 вида безгръбначни:
41 вида - в световни и европейски списъци на застрашени видове;
242 ендемични вида и подвида;
244 таксона, които са остатък от минали геологични времена
13 вида застрашени от изчезване в планетарен мащаб.